Изграждаме около себе си стени.
     Не допускаме другите до себе си.
     Чувстваме се самотни и неразбрани.
     А понякога е нужно само да свалим тези стени, с които сме се обградили, за да бъдем щастливи.
     Да допуснем до себе си човека, който ни обича.
     Да дадем шанс на другите да ни опознаят и ние да опознаем тях.
     Не е нужно винаги да критикуваме другите, когато не сме ги разбрали.Това, че не сме успели да проумеем нещо, не означава, че то няма стойност. Това, че нашето виждане не съвпада с чуждото мнение, не означава, че чуждото мнение е погрешно.
    Не казвам да се приема безусловно, това което другите мислят, това което искат да ни накарат да разберем или направим...
    Но е нужно поне да им се даде шанс да го направят...
    В противен случай се обричаме на самота...Самота сред другите...
    Понякога срещата ни с някого или с някаква идеология, книга или нещо друго може да ни промени и да ни направи по-добри...или по-щастливи...Кой знае...

Bella Dennitsa